Да влюбим децата в книгите: С няколко лесни стъпки
От екипа на BRITANICA
За книгите и децата – една тема, която неминуемо вълнува всеки родител, който си спомня с трепет своите детски книжни любови. Всички ние искаме да предадем любовта си към книгите на нашите деца, но не винаги можем да си отговорим на въпросите кога и как. Чувстваме се безпомощни с нашите статични книжки в ръце пред притегателната сила на екраните – светещи, мърдащи и звучни. А знаем, че магията е там – между редовете…
За щастие познаваме истински експерт по влюбване в книжките – мис Вики – преподавател на малки деца в BRITANICA от повече от 3 години, илюстратор, бакалавър по книгоиздаване и по-голяма сестра.
Бързаме да започнем с времевия въпрос – кога. Кога е хубаво да пробудим интереса на децата към книжките?
Още от съвсем мънички, бих казала от бебета. Това, което виждам, че работи при брат ми и сестра ми, е, че обичат да си играят с книжки – неща, които имат картинки им се виждат интересни. А когато виждат, че големите се занимават с книги, започват да любопитстват и да видят какво има вътре.
Любопитството е основна черта на децата – техният двигател да учат за света. Няма да сбъркаме, ако я впрегнем в нещо градивно. „На децата най-първосигнално им харесват илюстрациите. След това проявяват интерес към загадката, която не всеки може да разкрие – това е нещо, което ги запалва да открият думите.“
Мис Вики ни дава няколко изпитани трика от класните стаи на BRITANICA – както от редовните часове през годината, така и от специалната лятна програма за истории – Storytelling Time. И помнете – в четенето на статии, както и в четенето на книги – най-важното е винаги накрая.
Къде живеят книгите?
Важно е да се започне с посещение в книжарница или библиотека – за да видят света на книгите, откъде идват те. Да могат да пипнат и да разгледат сами – дори да не попаднат на точната книга, самото доверие, което им се гласува, ги кара да се чувстват специални.
Малките деца са големи подражатели. „Запалва“ ги идеята да бъдат като големите – „да имат книжки, които сами да прелистват и да знаят, че те са техни и един ден ще могат сами да ги прочетат.“ Затова – гласувайте доверие на вашето дете при избора на част от книжките му – може би точно те ще му станат любими.
Покажете вълнението си
Знам повечето книжки наизуст и мога да ги рецитирам. Но е важно децата да виждат, че книжката се чете пред тях. Също е много важно да покажеш, че и на теб ти е интересно това, което четеш. Дори да е за 56-ти път… трябва да се вълнуваш еднакво много с детето. Иначе то не може да напасне реакцията си с твоята. Ако не показваш интерес, когато четеш, детето също ще загуби своя.
Децата сверяват своите реакции по тези на възрастните. Затова изразявайте любовта си към книгите открито, забавлявайте се и се вживявайте, когато четете на глас и се вълнувайте, когато прелиствате страниците. Това ще покаже на детето, че неговият трепет е в реда на нещата.
Изкарайте историята от страниците
Това, което правим с децата през лятото – в Storytelling Time, е да влизаме много надълбоко в контекста на книжката. Миналата година имахме история, която се развиваше в Бъкингамския дворец. Започнахме часа с видеа, виртуални разходки из двореца, след това децата обсъждаха какви биха били техните замъци, ако те бяха крале и кралици, прочетохме историята, разиграхме я… На следващото занятие правихме дворци от кутии. Така че четенето не е просто да отвориш книжката и да разгадаеш символите, а е да влезеш в самата история и в контекста, в който се случва.
Самият факт, че могат да извадят това, което са намерили като значение и да го превърнат в нещо друго, да използват всичките си сетива и въображение – това е което прави книжките интересни.
Обвържете четенето на истории с други любими на детето ви занимания – подтикнете го да нарисува любимата му сценка или герои, изиграйте историята заедно или пък изтанцувайте танц – ако детето ви асоциира четенето с други приятни занимания, това ще го накара още повече да търси различни истории. Нека осъзнае контекста на книжките през сетивата и детското си въображение.
Децата като автори
Така стигаме до един от любимите моменти на децата, свързани с книжките.
Понякога давам за домашно да пренапишат историята с различни герои или край – като им казвам, че могат да направят малък комикс с няколко картинки. Винаги се учудвам, че почти всички ми носят цяла сглобена книжка. Виждам, че много им харесва и се вживяват като автори. Това ги грабва – възможността да работят на по-високо ниво с текста.
Детето ви е съзидателно. Давайки му „задачка“ да пренапише или преизмисли историята. За него отново означава 1. гласувано доверие; 2. авторски подход; 3. възможност да промени нещо, което би направило по друг начин – така детето развива креативността си – т.е. възможността да измисля много изходи от една ситуация.
Понякога децата ме карат да им рисувам героите от книжките и държат да ги направя както аз си ги представям, а не както са нарисувани. Със сигурност книжките вдъхновяват и когато покажеш своята собствена реакция към това, което си прочел, те си казват – значи и аз мога да опитам.
Има ли средата значение?
Обсъждаме дали е важно в детската стая да има буквички, малка библиотечка или табло с надписи…
Със сигурност е хубаво да има място в дома, където да са книжките на детето, неговото място за четене – уютно и спокойно.
Но не смятам, че е нужно всичко да е адаптирано и целият им сблъсък с книгите да е през детските неща. Първите букви, които аз научих бяха Т от туризъм и И от икономика – родителите ми бяха студенти. Затова мисля, че е по-важно децата да виждат, че четенето си заслужава, а не е само нещо, което им се казва да правят, защото „сега им е времето“; да го виждат като едно универсално занимание, което е интересно за всички.ю
Децата имат интереси
Чудим се какво прави една книжка любима?
Зависи от детето – някои, в зависимост от илюстрациите решават дали дадена книжка им харесва или не, на някои дори цвета на корицата им определя коя им е любимата книжка.
Някои харесват истории за принцеси, други за приключения – затова трябва да помним, че купуваме книжки не (само!) за нас, а и за детето – което има свои интереси и вкусове.
И най-важното… използвайте емоцията
Самите деца вече живеят със съзнанието, че зад всичко има поука. В час не търсим задължително конкретна поука, не посочваме кой е лош и кой – добър, а работим с емоции, с това да проявят емпатия към героите. Предишни години, когато учихме за трите козлета и трола, дискутирахме защо е такъв тролът, защо постъпва така. Някои деца казаха „той сигурно си няма приятели и затова не знае как да се държи с другите“. Така отиваме на малко по-сериозно ниво – не директно какво ти казва текстът, а търсим различните гледни точки дори на толкова ранна възраст.
Така децата се учат да разпознават емоциите и да си ги обясняват. А някои истории са особено емоционални, както за децата, така и за нас – порасналите деца.